Минаха години, рокендролът беше млад или както е казал поетът:
“Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.
В единственият залив пак е есен.
Тук изумен откриваш своя глас
и в своя глас солен – печал и песен.
Тук ти откриваш своя верен жест.
Тук ти за миг не си човек случаен.
На твоя ден най-точния адрес
е тук – и твоя ден е ден безкраен.
Тук изведнъж си спомняш че си жив.
Че имаш дъжд… И вятър… И Несебър.
И изведнъж се виждаш ти красив
в един кристал – в един прозорец щедър.”
Прави ми впечатление, че малко хора в Бургас (уж най-най откъм културната “извисеност” на хората), знаят кои са наистина известните и наистина култови личности на града. Може би, културата в града вече е придобила някакъв друг смисъл или облик, но все пак е странно…
Може би в цялостта на понятието “култура”, което навремето може би е значело едно нещо, днес се разбира друго. Например, помня навремето, какво представляваха капаните: място изпълнено с млади хора с китари, които пееха и пиеха, някои и се друсаха, но въпреки това бяха много по-малко отколкото са в момента, или поне тогава не са се показвали толкова.. Мисълта ми е, че в момента на същото това място, където навремето хората ходеха да разпускат дишайки морски изпарения сега трудно можеш да подишаш такива, или ако успееш то те непременно ще са смесени с други аромати на бира, цаца и отводни канали… и явно като всичко останало в наш’та държава и те се превърнаха в един своеобразен облик на културата… бира, цаца и отводни канали…
За съжаление и младите хора вече ги няма в града – всички отидоха в голЕмото сЕло на гурбет, и станаха баш селяни Да ме извиняват, ама за да се оправи един град трябва да има млади хора, на които да им се работи, а такива за съжаление се намират все по-малко в нашия град.
Да, и ако не се върнат младите просто ще става все по-зле, но те просто не знаят, че и поетът го е казал – “Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.“…
Това му е на тоя град! Всички знаят кои са му културистите, но никой не знае кои са му хората на културата!
Он’я ден си говорихме с един приятел, как простотията по крайбрежната ивица на Бургас като, че ли е поголовна.
С огромно съжаление установихме, че на плажа вместо да ти мирише на море и пясък и солена вода ти смърди на цаца и бира и пържени картофи с невероятния привкус на нещастните опити на небезизвестна силиконова чалга звезда да пее в близката кръчма.
Имаше навремето един капан Адам и Ева се казваше – точно срещу стария капан на Димо ( който вече не е на Димо). Тоя капан изгорял преди 2 седмици. Някви си говорили “ей тоя ши го запаля м… ” и на следващата вечер изгорял. С лека насмешка установих, че изгарянето на този капан е отворило гледка директно към морето, както беше навремето. Но… точно до изгореното са почнали пак да строят “нещо”, което сигурно ще е поредния капан.
Тея хора направо срутиха всичкия романтизъм на мястото. Сещам се едно време, колко много млади хора се събираха на това място с китари да свирят и да пеят (повечето и да пият) и как на един Джулай аз и още няколко приятели прибирайки се в 8:30 сутринта с възмущение установихме, че има някаква барака, на която свирят техно (само да отбележа освен тая барака на плажа друго нямаше), и имаше и някакви хора, които въпреки, че видимо бяха изморени все още се полюшваха в такт с “песента”. Та доброто старо време беше доброто старо време… минало необратимо ..
В момента на плажа има само 3 свестни заведения:
* стария капан a.k.a ей оня капан белия в началото на капани
* Poco Locco – това заведение въобще не може да бъде категоризирано като капан и не може да бъде съпоставено с никое друго по бургаската плажна ивица – за бога вътре има тоалетна, в която не мирише на тоалетна и ходят да свирят разни хора като Джеф Скот Сото (Jeff Scott Soto) и Кен Хенсли и неговия приятел русичкия Джон Лоутън (на който имахме удоволствието да се насладим да слушаме за скромната сума от 12 лева в летния театър миналата година)
* Карибите – Ей он’я сламения бар с лампичките.. Това е най-доброто лятно заведение в Бургас по мое скромно мнение. Олицетворява напълно духа на бургаския плаж пускат един и същи диск с някакви кубински музики (нищо против) и си седнал почти директно на пясъка.. Цените също са сносни – миналата година един коктейл струваше приблизително 5лева, което си е нормална цена стига да си намериш къде да седнеш. Като недостатък може да се счита наличието единствено на еко тоалетна, но това е лесно преодолимо тъй като на има няма 10 метра отсреща е капана с най-advanced технологичната тоалетна по брега – пускаш 20 стотиники и ти се отваря вратата – малко като “Сезам, отвори се” ама по-материално..
Completely out of existance….. Where the fuck is Yanko, man